Blog Detail

Медицински туризъм у дома

Медицински туризъм у дома

29 ное. 13
Admin
No Comments

Никога преди кризата не е било толкова ясно, че здравеопазването е сектор, който изключително пряко зависи от икономиката и от разумната политика. България е най-бедната държава в ЕС, пациентите й са най-недоволните от здравните услуги, а личните плащания, извън задължителните здравни вноски, са най-високи.

Никога преди вълната от българи, които не вярват в здравната система или смятат, че в чужбина могат да получат по-качествена медицинска услуга и различно отношение, не е била по-голяма. Хиляди пациенти се лекуват в чужбина, доплащат стотици хиляди за здравето си, търсят дарения  и в повечето случаи откриват пътя към по-доброто си здраве извън страната. Далновидните политици в Европейския съюз отдавна търсят възможности за организиране на позитивите на всяка здравна система и в резултат на това се появи директивата за трансгранично лечение, която регламентира свободен достъп до медицинска грижа за всички европейски граждани в рамките на ЕС. Чрез този регламент европейските здравните фондове имат възможност да осигурят на своите клиенти качествена медицинска грижа на изгодна цена.

В същото време сравнително ниските цени на медицински услуги в България отдавна привличат спонтанни потоци от европейски граждани, които практично търсят здравни и стоматологични услуги в България, като ги съчетават с туризъм. Гръцки, италиански, английски и руски туристи включват в престоя си и получаването на поне една медицинска или стоматологична услуга. Българската диаспора от всяка точка на света използва кратките си визити на родна земя, за да удовлетвори нуждите си от достъпна медицинска услуга – профилактична или терапевтична. И докато българската здравна система все още не е успяла да използва натрупания ресурс от квалифицирани лекари, многобройни здравни заведения, медицинска апаратура и безграничен природен потенциал, за да осигури приток на пациенти от Европа, зачислени в безкрайни листи на чакащите в техните държави, вместо самата тя да осигурява пациенти на останалите страни членки, вече съществува още една възможност за „медицински туризъм“. Той обаче е „туризъм у дома“. „Туристът“ в случая е не пациентът, а най-добрите чужди специалисти, които започват да извършват операции в България вместо в собствените си клиники. Тази възможност намалява значително разходите за лечение в чужбина и в същото време е невероятен извор за обмяна на опит между лекарите и шанс за пациента да получи най-добрата услуга, без да пътува и без да натоварва с допълнителни разходи бюджета си.

Проф. Ернесто Пинторе е известен хирург-ортопед, новатор в своята област, един от лекарите специалисти, който през тази година започна да оперира веднъж месечно в България по покана на специализирана медицинска мрежа и вече има впечатления от големите инвестиции в българското здравеопазване, недооценените способности на българските лекари и е доволен, че има възможност да прави и в България това, което прави отдавна и в други страни по света.

Проф. Пинторе, вашето присъствие тук е изключително ценно за българските пациенти и за вашите колеги лекари, с които работите, но изглежда малко странно – какво ви доведе и какво правите в България?

Беше случайно. Получих един ден имейл от Жени Адърска (председател на Асоциацията на пациенти с онкологични заболявания – бел. ред.), която търсеше възможност да помогне на български пациенти. Съвсем случайно ме беше намерила в един сайт в интернет, прочела моята биография и решила да ме попита дали съм заинтересован да работя с български пациенти. В началото си помислих, че става дума за спам, и отговорих само от добро възпитание – възприемах го като един от многото случаи, в които ми пишат без истинска заинтересованост. Отговорих веднага, а тя като че ли остави идеята да улегне. Най-логично ми се стори да дойда в София, за да разбера лично за какво става въпрос. Но, честно казано, в началото не разбирах за какво трябва да идвам в България. Още повече че не става дума за държава от Третия свят. И преди всичко не исках да направя нещо, което да засегне моите колеги тук, да засенчи труда им, защото се оказа, че в България има изключително добри специалисти. Единственото ми съмнение се състоеше в това, че аз се мисля за нормален хирург като хиляди други. Да, имам много натрупан опит в някои области на ортопедията, докато българските лекари имат в други. Работил съм много с протези, повече от някои български хирурзи, но и по-малко от други. Новото, което можех да представя, неизвестно за Източна Европа, беше миниинвазивната хирургия, моя специалност са и всички деформации на предната част на стъпалото, болката, която се чувства в свода при ходене. Като хирург съм специалист в областта на операции на коляното и тазобедрената става, освен това съм и спортен хирург. Изясних на моите приятели българи, че бих влязъл в областта на медицината, но с цялото смирение и скромност и с желанието да предложа на колегите си съвместна работа, обмяна на опит на равни начала. Намерих много високо ниво на организация и топло посрещане от моите колеги в „Токуда болница“. Това беше началото. После се роди по-интересната част: предложих международна италианско-българска инициатива за едногодишен курс на обучение на млади специалисти. Поканих д-р Васил Яблански от „Токуда“ и моя приятел Джанфранко Петри, който е ръководител на клиника по ортопедия в болницата „Сан Джовани от Белинзона“ в Швейцария. италианец и състудент, с когото сме споделяли дълги години на специализация във Франция и Англия. Курсът на академията е 6 етапа – 3 в София, 2 в Швейцария и 1 в Италия. Там ще преподавам не само моя опит, но и на моите учители от Франция и Израел, които са поканени на този курс.

Казах им, че България е невероятно предизвикателство, че ще организираме курс за млади специалисти и това е магистърски курс. Ще дойдат висококвалифицирани колеги, на които поверявам най-сложните си случаи. Или те на мен. Моят учител, колега и приятел от Израел ще дойде и защото неговият учител е български евреин. Той е един от най-добрите лапароскописти в света и ще направи операции на рак на панкреаса, които малко хора умеят да правят. Всеки по различни причини иска да помогне и да сподели знанията си. Казах им, че ще ми бъде приятно да участват и че тук има хора, които могат и искат да се развиват и трябва да бъдем заедно с колегите. Забелязвам, че при вас обучението на младите специалисти след социализма става по-бавно. Както в Италия. Бързо вървят само французите. Те се формират до 30-годишна възраст. Но при нас това е цената на консерватизма, а при вас – на младата демокрация. Нещата ще се преобърнат, сега когато хората научат английски, излязат от страната и видят какво се прави в другите държави, разликата им се вижда огромна. До 1990 г. беше рядкост да видиш българин на конгрес. Сега не е така. Хората се движат, сравняват, обсъждат. Младите специалисти са отворени за новостите, на тях можем да говорим за перкутанна хирургия. Науката се развива и ако ние не се развиваме, ще стоим на едно място. Аз умея да правя много неща и неща по-добре от нея. Но София има потенциал да се превърне в център за Източна Европа.

Източник: Капитал

Leave A Comment

Translate »