Category: Актуално

Д-р Ернесто Пинторе: Когато качеството на живота на пациента се наруши и болката вече не се контролира от лекарствени средства, е необходимо протезиране

26 авг. 19
Alex M
No Comments

Във втората част на разговора, посветен на случая на Росица Белева, пред екипа на Orthotrauma International професор Пинторе сподели повече за предизвикателствата, пред които е бил изправен при операцията й, както и за възстановителния период след нея:

Разкажете ни повече за професионалното предизвикателство в случая на Росица?

В този случай имаше няколко сериозни проблема:

Първият беше наличието на метална пластина вследствие на интервенция, извършена преди около 40 години, отстраняването на която беше изключително сложно, тъй като от една страна бе напълно покрита с кост и от друга поради вида на винтовете, поставени при въпросната операция, които се чупят при опит да бъдат отстранени. С тази първа пречка се справих като си донесох от Италия два инструмента, които служат именно за премахване на винтове, счупени от костта.

Вторият проблем се състоеше в качеството на костта, която беше изключително крехка поради факта, че не е функционирала правилно в продължение на вече 40 години и е станала още по-крехка от премахването на старата плака, която е оставила голяма празнина отдолу. Поради тази причина бе задължително да се предвидят по-дълги протези (наречени “ревизионни” протези), за да може да се захванат далеч от крехката област.

Третият проблем беше началната малформация с промяната на нормалната анатомия на главата на бедрената кост, която никога не е лягала нормално в анатомичната си кухина (ацетабулум), която не съществуваше, тъй като не се беше развила. Явление, което се среща при повечето такива пациенти. Нещо повече, при тези малформации анатомията се променя много и по време на интервенцията тези референтни структури, които ни водят като пътни знаци, не могат да бъдат открити. В този случай трябваше да се вземе решение къде горе-долу се намира анотомичната кухина от теоретична гледна точка и да се създаде кухина, където да се постави протезата. Има референтни точки, спрямо които това може да бъде направено и трябва да кажа, че благодаря на Бога, че и този път успях да направя правилен избор. Погрижих се за бедрената кост, от която първоначално бях отстранил старата плака с известна трудност. След което се появиха проблемните ситуации, които бяха предсказуеми, защото при първата процедура за завъртане на бедрената кост, същата се счупи, очевидно в най-слабата си точка, в която е била металната пластина. За случая бях предвидил дълга протеза, с помощта на която да се справя с това усложнение. След като фиксирахме бедрената кост с различни метални обръчи, имплантирахме протезата, която премина през горната част на счупването, и приключихме операцията като силно се надявахме да няма усложнения вследствие от инфекции. Пациентката не трябваше да се натоварва до пълно зарастване на тазобедрената кост, но сега два месеца по-късно, тя може да ходи и скоро ще може да се освободи изцяло от патериците.

Как протича възстановяването след такава интервенция?

Доста променливо и зависещо от различни фактори: качество на извършената интервенция, качество на костите, възраст и тегло на пациента. Ако не беше възникнал случаят с очакваната интраоперативна фрактура на бедрената кост, пациентката щеше да започне да ходи от деня след операцията и до един месец възстановяването вече щеше да е поне на 80%. В този случай сроковете на възстановяване са двойно по-дълги, но слава Богу нямахме усложнения и вярвам, че след три месеца пациентката ще възвърне изцяло самостоятелността си при движение.

Какво ще посъветвате пациентите със случаи на: поставяне на първи имплант, смяна на вече поставен имплант?

Пациент, който се нуждае от поставяне на първа протеза не трябва да побърза да бъде опериран, това не е правилно. Пациентът трябва да се подложи на протезиране, когато болката му вече не се контролира лесно от лекарствени средства или когато качеството на живота му се влоши и той вече не може да върши нещата, които винаги е правил, поради болка и ограничаване на движението.

Когато говорим за пациент, който вече има протеза, която по някаква причина създава дискомфорт и трябва да бъде заменена, в този случай става въпрос за проблем от съвсем различно естество: колкото по-скоро бъде опериран този пациент, толкова по-малко проблематична ще бъде за хирурга подмяната и по-лесно ще бъде решаването на евентуални усложнения.

 

Напомняме, че професор Ернесто Пинторе посещава всеки месец България и консултира българските пациенти със заболявания в различни ортопедични области. Ако имате проблем и имате нужда от лечение, свържете се с Евгения Александрова, която координира посещенията на ортопеда и травматолога, на телефон: 0879 815 800, и запазете вашия час за среща със специалиста.

 

Д-р Пинторе: В случаи като на Росица Белева трябва да умееш да предвидиш неочакваното

13 авг. 19
Alex M
No Comments

Скоро ви споделихме историята на Росица Белева, в която бялата лястовица каца на рамото й след консултацията с доктор Ернесто Пинторе. След интервенцията, която италианският ортопед извърши, Росица ще живее без болка след 40 години. Екипът на Orthotrauma International поговори с профосер Пинторе, за да разкаже как с помощта на дългогодишния си професионален опит умее да предвиди неочакваното, с какво е по-специален случаят й, как се е подготвил за интервенцията и какви са били рисковете. Ето какво сподели той в първата част от нашия разговор:

Имате богат професионален опит в протезната хирургия в различни школи и сте практикували на различни места по света. Къде натрупахте най-много умения и сте се сблъсквали с най-разнообразни случаи?

Школата, на която дължа уменията си е френската, имах честта да уча и да работя около 10 години в Ст. Етиен, Лион и Анеси с великолепни професионалисти: проф. Буске, проф. Дежур, д-р Уолш, д-р Жил Мелер и проф. Жак Бежуа. Последните двама преди всичко оказаха най-голямо влияние върху обучението ми. Възможността ми да почерпя от уменията на тези велики французи се състоеше в следното: изключителна, бърза и прецизна хирургична техника, безкрайна интелектуална и научна строгост и огромен брой случаи, сред които имаше и голям брой редки и трудни такива, тъй като от бившите френски колонии често идваха пациенти с патология на тазобедрените и коленните стави, случаи, които в Европа започнаха да стават все по-редки. Времената тогава бяха изключително подходящи за качествено обучение с хиляди пациентски случаи. По-късно обогатих уменията си във Великобритания, Швейцария, Испания и Израел. Италия само допринесе за моето дипломиране по медицина, но това, което научих в ортопедичната хирургия, дължа на френските виртуози и ще им бъда вечно благодарен за това, което ми дадоха.

Доста ваши колеги са отказали да осъществят смяната на тазобедрената става в случая на Росица. Защо? Каква подготовка е необходима?

Тези крайни случаи са трудни и за да се справи с тях човек, не е достатъчно само да си способен и подготвен от хирургическа гледна точка, защото добрите хирурзи са много. Необходимо е да си се сблъсквал преди това с други подобни случаи, да си се запознал поне с основните капани и непредвидените ситуации, които могат да възникнат по време на интервенцията и да си подготвен за тяхното решаване (изглежда парадоксално, но това е така: да умееш да предвиждаш неочакваното). Този вид пациент на практика вече не съществува и последните такива са на възраст над 50 години. Това е така, защото от 80-те години на миналия век и особено с появата на ултразвука, вродената дисплазия на тазобедрената става се диагностицира в ранен етап и оттогава както хирургичното, така и нехирургичното лечение в детската ортопедия са отстранили проблема. Подобно на случилото се с полиомиелита (детски паралич) след въвеждането на ваксинациите. Вследствие на това новите поколения ортопеди не са имали възможност да се запознаят пряко с такива патологии, които слава Богу са изчезнали. Днес ортопедите нямат опит, въз основа на който да се справят с последствията 40 години по-късно. Вероятно моето поколение поне в западния цивилизован свят е последното, което познава последствията от определени патологии. По-специално през 10-те години, изкарани във Франция, съм виждал десетки случаи дошли от бившите френски колонии. Тези малформации на тазобедрената и коленната става бяха едни от големите уроци, които ми предложи Лионската школа, създадена от Алберт Трила и продължена от Хенри Дежур, Жил Буске и след това от следващото поколение: Жил Мелер, Жак Бежуа и много други.

В заключение: за справянето с такива случаи са необходими хирургична техника, познания за анатомията, опит с подобни случаи и добра апаратура с повече възможности, към които специалистът да прибегне в случай на неочаквани обстоятелства.

В други ваши интервюта сте споделяли, че при подобни операции, е важно операторът да има на разположение различни специалисти, ако възникнат усложнения заради стария имплант.  На кого се доверихте за интервенцията на Росица?

Не са необходими кой знае какви специалисти: трябват ви отличен анестезиолог и отличен втори ортопедичен хирург. Анестезиолозите в болница ВИТА са отлични и много добре обучени професионалисти. Вторият хирург може да бъде всеки, ако става въпрос за обикновена операция, но при специфични случаи е по-добре да можете да разчитате на опитен хирург по много причини.

На първо място, защото винаги е полезно да  можеш да имаш на разположение един разумен съвет и още един поглед над ситуацията, особено в случаи, които са далеч от обичайните. Може да възникне съмнение или да се случи неочаквано събитие и в този случай един опитен колега със сигурност е по-полезен от млад асистент, който може да се паникьоса.

Второ, за мен е много ценно да имам на разположение доверен колега, на когото да поверя пациентите си в мое отсъствие. Този човек за мен е моят приятел д-р Чанко Чанков, който има отлични качества: хирургически умения, солидна научна подготовка, интелектуална честност, уважение към пациентите и колегите си, скромност и е изключително приятен и непринуден в начина си на поведение. Първоначално бяхме само колеги. Понастоящем мога да кажа, че го чувствам като страхотен приятел, с когото се наслаждавам да споделям и моменти извън работата ни. Без него извършването на тази сложна намеса не би било лесно, както от техническа, така и от организационна и постоперативна гледна точка.

Също така трябва спомена и Евгения Александрова, която преди време щях да опиша като мой професионален партньор, но днес тя е много повече от това: днес тя е много скъп приятел, както на мен, така и на семейството ми. Тя стои в центъра на цялата трудна организация и е като гръмоотводът на всички пациентски искания. Без нея този мой ценен опит в България никога нямаше да започне и със сигурност нямаше и да продължи много.

Професор Ернесто Пинторе ще консултира на 18 август (неделя). Запазете вашия час на телефон: 0879 815 800.

Росица Белева: С богатия си опит професор Пинторе чертаеше и обясняваше начина, по който ще извърши операцията. Вдъхна ми сигурност и спокойствие, които до този момент ми липсваха

05 авг. 19
Alex M
No Comments

Росица Белева е един от малкото останали пациенти, при които вродената дисплазия на тазобедрената става не е диагностицирана в ранен етап, заради развитието на медицината през 70-те години на миналия век. Тя прекарва остеомиелит в детска възраст, след което страда от силно изразена коксартроза в дясната тазобедрена става. Лечението и интервенциите, на които е подлежена тогава, нямат резултат, и до срещата си с професор Пинторе тя е с диагнозата за пациент, който на практика почти вече не съществува. За новите поколения ортопеди патологията й е непозната, защото те не са имали възможност да се запознаят пряко с нея и нямат опит да се справят с последствията 40 години по-късно, а малката част, която има представа, няма необходимите средства за извършване на лечебната интервенция.

Росица Белева и нейната история за надеждата, живота без болка и защо професор Пинторе заема специално място в живота й:

Поради прекаран остеомиелит в детска възраст имах силно изразена коксартроза в дясната тазобедрена става. С напредването на възрастта болките и несигурността в ставата бяха все по-често явление. Нуждата от ендопротезиране ставаше все по-голяма. При една от опрерациите през 1970 г. ми поставиха метална пластина с пет винта в бедрената кост. Пластината не беше извадена навреме, което създаде проблем в бъдеще при поставянето на новата става. През 2007 г. претърпях неуспешна интервенция за отстравяването й. Докторът, който осъществи операцията, не пожела да разговаряме много, каза само че в болницата нямат нужния инструментариум за извършването на процедурата и затова била неуспешна. Бях страшно огорчена и разочарована. От тогава съм имала много консултации с ортопеди, но сякаш все нещо ме спираше и въпреки непрестанната болка, не исках да се доверя. На много от местата се сблъсквах с откази да ми бъде сменена ставата, най-вече заради сложността на операцията и металната пластина.

Желанието да намеря най-накрая решение на проблема си и непрестанното търсене ме доведоха до Orthotrauma International и професор Ернесто Пинторе. Тук е мястото да благодаря на Orthotrauma International, че по този начин осигурява на българските пациенти достъп до качествена медицинска грижа.

Как се доверих на доцент Пинторе ли? Няма как да не се довериш на ортопед и травматолог с над 30-годишен опит, придобит в различни школи и здравни системи в Европа и света. Професорът прояви една особена загриженост, която усетих още при първата ни среща. Сърцето на пациента се печели с много всеотдайност и любов, каквите строяха от доктор Пинторе. Между нас се изгради необходимото взаимно доверие. С богатия си опит той чертаеше и обясняваше начина, по който ще извърши операцията. Вдъхна ми сигурност и спокойствие, които всъщност ми липсваха. Той беше “бялата лястовица”, надеждата, която чаках толкова години.

Операцията беше на 13.05.2019г. и продължи шест часа. Нужния инструментариум доктор Пинторе донесе от Италия.

Предвид продължителността и сложността си, операцията беше тежка. Когато се събудих, знаех, че оставям някъде в миналото болката и несигурността. В следоперативния период, мениджърът на професор Пинторе в България – Жени Александрова, идваше ежедневно и се интересуваше от състоянието ми. Представете си  какво е да си в друг град – без близки  и приятели и в това състояние. Жени бе за мен грижовната сестра, която правеше така, че нищо да не ми липсва. Макар и в Италия, благодарение на технологиите, поддържахме и постоянен контакт с доктор Пинторе. Той проследяваше състоянието ми по време на целия престой в болницата. Тук е моментът да благодаря й на доктор Чанков и целия екип на болница “ВИТА”, че също бяха неотлъчно до мен, за невероятното грижовно и мило отношение. „ВИТА“ е място, на което всеки пациент получава достойна грижа.

Два месеца след операцията аз отново стъпвам на новия си крак. Ежедневието ми започва с упражнения и рехабилитация. Стойката ми се промени, станах стабилна и се наслаждавам на живота без болка.

Благодаря от сърце на Orthotrauma International, професор Пинторе и екипа на болница “ВИТА” за всичко, което направиха за мен!

Професорът остава много специален за мен човек, за когото ще мисля с много признателност и обич!

Д-р Ернесто Пинторе ще преглежда в Болница Вита на 20 януари 2019 година

08 ян. 19
Alex M
No Comments

Доц. д-р Ернесто Пинторе, хирург ортопед и травматолог, специалист по спортна медицина, член на БЛС и на екипа на МБАЛ Вита, започва месечните си визити за 2019 г. на 20 януари, неделя.
Италианският специалист е ортопед и травматолог с повече от 30 години опит в наследствени и придобити деформации на стъпало, китки, колена и други. Д-р Пинторе извършва операции в целия обем хирургични ортопедични интервенции, с изключение на гръбначна хирургия и детска ортопедия (деца до 6 години).

Българските пациенти могат да получат консултация и лечение на едни от най-честите заболявания на предната част на стъпалото – халукс валгус (Hallux Valgus), болка в областта на метатарзалните кости, пръст-чукче. Халукс валгус представлява деформация на ставата в основата на големия пръст на крака. При това състояние големият пръст е изкривен в посока към останалите пръсти и ги притиска, като това води до допълнително изпъкване на ставата на големия пръст. Кожата в областта на деформацията обикновено е болезнена и зачервена. Лечението включва хирургичен достъп през кожата (около 0,5 см) под рентгенов контрол. Този тип миниинвазивна интервенция се нарича „перкутанна хирургия“. При нея няма разрези, както е в традиционната, хоспитализацията е много кратка и резултатите са 97-98% успешни.

„Във Вита уважаваме доказаните специалисти. Д-р Пинторе има световна практика и пациентела. Надявам се да удоволетвори нуждите и на българските пациенти,“ коментира д-р Тихомир Савчев, управител в МБАЛ „Вита“ София.

Можете да си запишете час за консултация на телефон: 0879815800/Евгения Александрова

Оперативното звено за ортопедия и травматология на Средиземноморски клиничен институт в Агрополи получи акредитация от Университета като отделение за обучение на специализанти

01 дек. 18
Alex M
No Comments

Оперативното звено за ортопедия и травматология на Средиземноморския клиничен институт в Агрополи, ръководено от д-р Енрико Ланзара, е признато за акредитирано отделение за обучение на специализанти от Училището по ортопедия и травматология към Катедрата по медицина, хирургия и стоматология „Медицинско училище Салерно“ на Университета в Салерно.

Кампанийският университет ще изпраща в клиниката в Агрополи на семестриална база и в рамките на следващите пет години своите медицински специализанти, водени от професор Никола Мафули, за да имат същите възможността да подобрят и усъвършенстват знанията и клинично-хирургическата си практика в хода на обучението си.

За нас е чест да знаем, че университетският свят признава качеството на медицинско-хирургическата ни дейност – коментира д-р Ернесто Пинторе от Отдела по ортопедия и травматология на Средиземноморския клиничен институт. С проф. Никола Мафули ни свързват повече от тридесет години топло приятелство, с него бяхме заедно по време на обучението ни във Великобритания след десетгодишното ми обучение във Франция; с него сме работили по публикациите на няколко труда и съм наистина много горд, благодаря и на докторите Енрико Ланзара и Никола Ломбарди, които в продължение на много години ме подкрепяха в управлението на оперативното звено по ортопедия и травматология (за което понастоящем отговаря д-р Енрико Ланзара), за да имам възможността да предоставя на младите лекари моя опит, натрупан през годините работа и след около 30 000 извършени интервенции, особено в областта на протезната хирургия на тазобедрената и коленната става, но също така и в сферата на артроскопската хирургия и перкутанна хирургия на стъпалото, с отлични функционални резултати и удовлетвореност от страна на пациента. „

Трябва да припомним и силното призвание към мултидисциплинарната и групова работа, която е в основата на изучаването на пациента и осигуряването на специфично лечение.

Всяка дисциплина, във всяка човешка дейност, предполага познания и приложения, които не могат да бъдат част от експертизата само на един човек, но това, което наистина е от значение, е опитът, който представлява единствено резултат от броя на лекуваните случаи и преди всичко от трудностите и усложненията, през които съм се изправял, и, благодаря на Бога, почти винаги съм намирал решение – продължава д-р Пинторе. В областта на остеоартикуларната система през последните 20 години наблюдаваме специализиране на много високо ниво, което има за цел да се прецизира колкото е възможно повече специфичната компетентност и да се предложи най-доброто лечение на тези, които се нуждаят от такова, с възможност да бъдат посрещнати нуждите на всеки отделен пациентИскрена благодарност на Никола Мафули за проявеното уважение към мен и моите колеги, към екипа от анестезиолози и медицински сестри в отделението и операционната зала, които през цялото това време ме подкрепяха с всеотдайност и истинско приятелство и които продължават да го правят и до днес все така сериозно и със себеотрицание както и преди двадесет и пет години.“

д-р Ернесто Пинторе пред RAI: „Миниинвазивните терапии намаляват времето за възстановяване на пациентите“

13 февр. 18
Alex M
No Comments

Италинският ортопед д-р Ернесто Пинторе, който преглежда, оперира и консултира в болница VITA говори за миниинвазивната хирургия в репортаж на италианската национална RAI.

„Пациентите трябва да могат да пътуват, да се движат свободно и да се забавляват. Затова първият въпрос, който си поставяме е относно качеството на живота. „, казва в репортажа д-р Пинторе.

„С нарастването на продължителността на живота, ставните заболявания се срещат все по-често. Тежката и натоварваща работа наистина играят своята роля, но наднорменото тегло и намалената физическа активност са главните фактори, които влияят отрицателно и повишават риска от ставна дегенерация.“, коментира специалистът.

Микроинвазивните операции, чрез минималната си намеса позволяват да се съкрати времето за възстановяване и така да се повиши удобството за пациента, но не винаги са приложими. Макар и рядко някои малформации, едно много високо тегло или технически трудности, правят неприложими такива щадящи намеси, споделя в репортажа още специалистът.

„Терапията със стволови клетки е надеждна и с голяма перспектива, но въпреки напредъка, който е постигнат през последните години, ще бъде практически приложима едва за нашите правнуци.“, коментира италианският ортопед.

Translate »