Recent Posts

Нов метод в лечението на деформирано стъпало

Нов метод в лечението на деформирано стъпало

09 дек. 13
Admin
No Comments

Зад сложното латинското наименование халукс валгус се крие една често срещана деформация – изкривен палец на ходилото, който изглежда като изпъкнало кокалче. Когато отклонението е в по-напреднала фаза, големият пръст не само отчетливо сочи навън, а може да се качи върху втория.

При това заболяване понякога се открива наследствена предразположеност, но най-честата причина за появата му е носенето на неудобни обувки – обикновено остри и тесни, особено в съчетание с висок ток. Първоначално оплакванията са оток и възпаление. С течение на времето тъкънта загрубява и става мазолеста, после се удебелява подлежащата кост, като може да се стигне до оформяне на груб израстък. Този процес е съпроводен с болка в крака, нарушения в походката, трудност при избор на обувки.

В ранната фаза на деформацията помага носенето на подходящи модели обувки, които не притискат пръстите. Също така могат да се ползват и специални шини, коригиращи отклонението на палеца. Те обаче нямат широко приложение, защото не пасват на всяка обувка. В по-напредналите случаи лечението е оперативно, като избора на най-подходящата процедура трябва да направи ортопед хирург. Пациентите често избягват операциите, защото възстановяването е бавно, а нерядко има и рецидиви.

Отскоро двама италиански специалисти по ортопедична хирургия – д-р Ернесто Пинторе и д-р Джанфранко Петри, прилагат нов терапевтичен метод, който е по-щадящ и по-ефективен. Те пътуват редовно до България по международната мрежа за лекари и пациенти „Медикнет“ и оперират по цени на нашата здравна каса.

„Имаме апарат, който ни дава информация за ставите и на тази база оперираме, като правим милиметрови отвори – обясняват италианските хирурзи. – Нашият метод е приложим в лечението на всякакви деформации на стъпалото – на често срещаното изпъкнало кокалче на големия пръст, но също и на малки стави на останалите пръсти“, обясняват италианските медици.

Източник: 24 часа

Медицински туризъм у дома

Медицински туризъм у дома

29 ное. 13
Admin
No Comments

Никога преди кризата не е било толкова ясно, че здравеопазването е сектор, който изключително пряко зависи от икономиката и от разумната политика. България е най-бедната държава в ЕС, пациентите й са най-недоволните от здравните услуги, а личните плащания, извън задължителните здравни вноски, са най-високи.

Никога преди вълната от българи, които не вярват в здравната система или смятат, че в чужбина могат да получат по-качествена медицинска услуга и различно отношение, не е била по-голяма. Хиляди пациенти се лекуват в чужбина, доплащат стотици хиляди за здравето си, търсят дарения  и в повечето случаи откриват пътя към по-доброто си здраве извън страната. Далновидните политици в Европейския съюз отдавна търсят възможности за организиране на позитивите на всяка здравна система и в резултат на това се появи директивата за трансгранично лечение, която регламентира свободен достъп до медицинска грижа за всички европейски граждани в рамките на ЕС. Чрез този регламент европейските здравните фондове имат възможност да осигурят на своите клиенти качествена медицинска грижа на изгодна цена.

В същото време сравнително ниските цени на медицински услуги в България отдавна привличат спонтанни потоци от европейски граждани, които практично търсят здравни и стоматологични услуги в България, като ги съчетават с туризъм. Гръцки, италиански, английски и руски туристи включват в престоя си и получаването на поне една медицинска или стоматологична услуга. Българската диаспора от всяка точка на света използва кратките си визити на родна земя, за да удовлетвори нуждите си от достъпна медицинска услуга – профилактична или терапевтична. И докато българската здравна система все още не е успяла да използва натрупания ресурс от квалифицирани лекари, многобройни здравни заведения, медицинска апаратура и безграничен природен потенциал, за да осигури приток на пациенти от Европа, зачислени в безкрайни листи на чакащите в техните държави, вместо самата тя да осигурява пациенти на останалите страни членки, вече съществува още една възможност за „медицински туризъм“. Той обаче е „туризъм у дома“. „Туристът“ в случая е не пациентът, а най-добрите чужди специалисти, които започват да извършват операции в България вместо в собствените си клиники. Тази възможност намалява значително разходите за лечение в чужбина и в същото време е невероятен извор за обмяна на опит между лекарите и шанс за пациента да получи най-добрата услуга, без да пътува и без да натоварва с допълнителни разходи бюджета си.

Проф. Ернесто Пинторе е известен хирург-ортопед, новатор в своята област, един от лекарите специалисти, който през тази година започна да оперира веднъж месечно в България по покана на специализирана медицинска мрежа и вече има впечатления от големите инвестиции в българското здравеопазване, недооценените способности на българските лекари и е доволен, че има възможност да прави и в България това, което прави отдавна и в други страни по света.

Проф. Пинторе, вашето присъствие тук е изключително ценно за българските пациенти и за вашите колеги лекари, с които работите, но изглежда малко странно – какво ви доведе и какво правите в България?

Беше случайно. Получих един ден имейл от Жени Адърска (председател на Асоциацията на пациенти с онкологични заболявания – бел. ред.), която търсеше възможност да помогне на български пациенти. Съвсем случайно ме беше намерила в един сайт в интернет, прочела моята биография и решила да ме попита дали съм заинтересован да работя с български пациенти. В началото си помислих, че става дума за спам, и отговорих само от добро възпитание – възприемах го като един от многото случаи, в които ми пишат без истинска заинтересованост. Отговорих веднага, а тя като че ли остави идеята да улегне. Най-логично ми се стори да дойда в София, за да разбера лично за какво става въпрос. Но, честно казано, в началото не разбирах за какво трябва да идвам в България. Още повече че не става дума за държава от Третия свят. И преди всичко не исках да направя нещо, което да засегне моите колеги тук, да засенчи труда им, защото се оказа, че в България има изключително добри специалисти. Единственото ми съмнение се състоеше в това, че аз се мисля за нормален хирург като хиляди други. Да, имам много натрупан опит в някои области на ортопедията, докато българските лекари имат в други. Работил съм много с протези, повече от някои български хирурзи, но и по-малко от други. Новото, което можех да представя, неизвестно за Източна Европа, беше миниинвазивната хирургия, моя специалност са и всички деформации на предната част на стъпалото, болката, която се чувства в свода при ходене. Като хирург съм специалист в областта на операции на коляното и тазобедрената става, освен това съм и спортен хирург. Изясних на моите приятели българи, че бих влязъл в областта на медицината, но с цялото смирение и скромност и с желанието да предложа на колегите си съвместна работа, обмяна на опит на равни начала. Намерих много високо ниво на организация и топло посрещане от моите колеги в „Токуда болница“. Това беше началото. После се роди по-интересната част: предложих международна италианско-българска инициатива за едногодишен курс на обучение на млади специалисти. Поканих д-р Васил Яблански от „Токуда“ и моя приятел Джанфранко Петри, който е ръководител на клиника по ортопедия в болницата „Сан Джовани от Белинзона“ в Швейцария. италианец и състудент, с когото сме споделяли дълги години на специализация във Франция и Англия. Курсът на академията е 6 етапа – 3 в София, 2 в Швейцария и 1 в Италия. Там ще преподавам не само моя опит, но и на моите учители от Франция и Израел, които са поканени на този курс.

Казах им, че България е невероятно предизвикателство, че ще организираме курс за млади специалисти и това е магистърски курс. Ще дойдат висококвалифицирани колеги, на които поверявам най-сложните си случаи. Или те на мен. Моят учител, колега и приятел от Израел ще дойде и защото неговият учител е български евреин. Той е един от най-добрите лапароскописти в света и ще направи операции на рак на панкреаса, които малко хора умеят да правят. Всеки по различни причини иска да помогне и да сподели знанията си. Казах им, че ще ми бъде приятно да участват и че тук има хора, които могат и искат да се развиват и трябва да бъдем заедно с колегите. Забелязвам, че при вас обучението на младите специалисти след социализма става по-бавно. Както в Италия. Бързо вървят само французите. Те се формират до 30-годишна възраст. Но при нас това е цената на консерватизма, а при вас – на младата демокрация. Нещата ще се преобърнат, сега когато хората научат английски, излязат от страната и видят какво се прави в другите държави, разликата им се вижда огромна. До 1990 г. беше рядкост да видиш българин на конгрес. Сега не е така. Хората се движат, сравняват, обсъждат. Младите специалисти са отворени за новостите, на тях можем да говорим за перкутанна хирургия. Науката се развива и ако ние не се развиваме, ще стоим на едно място. Аз умея да правя много неща и неща по-добре от нея. Но София има потенциал да се превърне в център за Източна Европа.

Източник: Капитал

БЛС започва първия обучителен модул за ортопедия

БЛС започва първия обучителен модул за ортопедия

22 окт. 13
Admin
No Comments

До 28 октомври е срокът за записване в първия обучителен модул на програмата за продължаващо обучение и квалификация на БЛС, реализиран с международно участие. Формата на програмата е иновативен и се провежда за първи път в България. Следващите програми  ще бъдат по различни специалности, в зависимост от интереса и нуждите на различните колегии на БЛС.

Първият, вторият и шестият  модул се провеждат в България, а другите три – в Италия и Швейцария. Участниците получават международен сертификат за квалификационен курс с максимален брой точки.

Всички подробности, цени на отделните курсове е директен линк за  регистрация ТУК:

Италиански хирург светило оперира в София по цени на касата

Италиански хирург светило оперира в София по цени на касата

16 сеп. 13
Admin
No Comments

Д-р Ернесто Пинторе е първият, който въвежда перкутанната хирургия (операция с разрез до пет милиметра) в италианската ортопедия и част от операциите му са заснети в Youtube. Италианският специалист обаче е подчертано сдържан по отношение на славата: „Смятам себе си за малък хирург, казва той, не преподавам в Германия, в САЩ или във Франция, но показвам практиката си на хора, които се нуждаят от нея – в Полша, в Израел, където са много напреднали, но не познават перкутанната хирургия на крака, в Аржентина ме канят да покажа малкото, което знам, и аз винаги приемам.“

Доктор Пинторе е практикуващ хирург, преподавател (на лекарски конференции и в университети), музикант с диплома по саксофон от консерваторията в родния му град Салерно и джудист шести дан. Тренира джудо от десетгодишен, има основни умения по лека атлетика, гребане, ветроходство и стрелба с лък. Освен италиански език, владее френски, испански, модерен и библейски иврит, но е изучавал също латински и старогръцки. При първото си посещение в България започва да разучава кирилицата, но предпочитаме да общуваме на английски с уговорка, че това не е най-добрият ни език за изразяване. Ернесто Пинторе пристига тук по покана на новата мрежа за връзка между медици и пациенти (www.medicnet.eu), чиято цел от една страна е да улесни достъпа на български пациенти до чуждестранни клиники и доктори, а от друга – да свърже чуждестранните пациенти с български клиники – стоматологични, естетични и с балнеоложки комплекси.

Срещата с Пинторе е няколко часа след операция. Той идва с видимо удобни маратонки, изглежда концентриран и дългите му пръсти описват спокойни жестове във въздуха. Стъпка по стъпка След университета в Неапол, Ернесто Пинторе заминава в Северна Франция, за да се обучава при по думите му „най-добрите професори по ортопедия“. Общо девет години. След това решава да се върне в Италия, но прекарва още шест месеца в клиниките в Англия и още шест месеца между тези в Швейцария, Испания, Аржентина и Израел. През 1994 година се установява като ръководител на отдел „Ортопедия и травми“ в частна болница „Клиника Малцони“ в Агрополи, Салерно и продължава да пътува, за да трупа опит.

Къде е най-добрата медицинска система?

„Добрата система, отговаря той, е добре балансираната система. И след кратко колебание изброява примери: Американската система е перфектна – умения, доктори, материална база, но застрахователната система на американците не е социална. В италианската система социалната част се преувеличава и никой не плаща, а когато правителството трябва да налее пари в системата, стават грешки, защото проблемите не са публични. Британската система пък е ужасна – възможно е да чакаш две години за операция, освен ако не решиш да се оперираш частно. Френското здравеопазване е най-доброто, продължава Пинторе, защото нивото на медицински грижи е много високо и пациентите имат право да избират между частна или обществена болница, като държавата поема разходите. Но от друга страна медицинските работници там не са много добре платени, а това не е справедливо, защото нивото им е много високо.“

Накрая се съгласяваме, че перфектна здравна система не съществува, но това не ни пречи да си я представяме в разумни граници: „Здравето е социален проблем и правителствата чрез подходяща осигурителна система би трябвало да гарантират на гражданите безплатна медицинска помощ при диабет, при рак и при останалите най-често срещани в обществото болести. Икономически и финансово обаче не е възможно да се даде всичко на всеки и би трябвало да има смесена система – базата да е безплатна за млади, за стари хора, за хронични заболявания, за бременни, рак, диабет – всичко това да е безплатно и интегрирано в добра осигурителна система.“

Докато това се случи в „младата демокрация на България“, както я нарича Пинторе, той е готов да действа в две направления. Първото е да оперира срещу хонорар, който е определен от българските клиники и отговаря на българския стандарт на живот. Второто е свързано с обучение на българските медици, защото според него те са на толкова високо ниво, колкото и италианските им колеги, но им липсва увереност. Поради тази причина, а и защото в нашия географски район засега не се прилагат перкутанни ортопедични операции, Пинторе е склонен да отдели необходимото време, за да преподава на българските лекари, докато те се почувстват достатъчно уверени да действат сами. Убеден е, че има смисъл от такива специалисти в България и дори от ортопедичен център за подобни операции, заради собствения си график. Цитира, че през 2001 година пациентите му са около 20, на следващата година – 50, след това 75 и в момента – по 350 годишно. „Всички хора питат за това, твърди той, важно e да има център“.

Счупеното носи щастие

Доктор Пинторе не е и чувал шегата за мотото на ортопеда („Счупеното носи щастие“), а и като цяло не се шегува много. Твърди и че не се разболява често, но е претърпявал няколко операции на рамото си, заради спорта. Изброяваме от какво още зависи доброто здраве: от технологичния напредък, уменията на лекарите, оборудването в клиниките и по-глобално – от климата, замърсяването и стреса във всекидневния живот. „Непрекъснато бързаме да оперираме, да работим, да печелим, имаме много ангажименти, много проблеми, нямаме време за себе си – това е стресиран живот“, обяснява докторът. Може би трябва да се насочим към алтернативен начин на живот?

Какво е отношението ви към алтернативните методи на лечение? Вярвате ли в източната медицина, в акупунктура, акупресура? „Аз вярвам в бог, отсича той. Природата е господ за мен. Никога не правя нещо срещу природата и приемам всичко, което работи. Не ме интересува дали е китайската хомеопатия, българската, италианската, американската – ако работи – добра е, ако не работи – не е добра. Съдя по резултатите. Хегел казва, че реалното е рационално. Ако резултатът е лош и техниката е лоша, ако резултатът е добър, значи и методът е добър“.

СНИМКА: www.medicnet.eu

Източник: bolenzdrav.com

Translate »