Росица Белева е един от малкото останали пациенти, при които вродената дисплазия на тазобедрената става не е диагностицирана в ранен етап, заради развитието на медицината през 70-те години на миналия век. Тя прекарва остеомиелит в детска възраст, след което страда от силно изразена коксартроза в дясната тазобедрена става. Лечението и интервенциите, на които е подлежена тогава, нямат резултат, и до срещата си с професор Пинторе тя е с диагнозата за пациент, който на практика почти вече не съществува. За новите поколения ортопеди патологията й е непозната, защото те не са имали възможност да се запознаят пряко с нея и нямат опит да се справят с последствията 40 години по-късно, а малката част, която има представа, няма необходимите средства за извършване на лечебната интервенция.

Росица Белева и нейната история за надеждата, живота без болка и защо професор Пинторе заема специално място в живота й:

Поради прекаран остеомиелит в детска възраст имах силно изразена коксартроза в дясната тазобедрена става. С напредването на възрастта болките и несигурността в ставата бяха все по-често явление. Нуждата от ендопротезиране ставаше все по-голяма. При една от опрерациите през 1970 г. ми поставиха метална пластина с пет винта в бедрената кост. Пластината не беше извадена навреме, което създаде проблем в бъдеще при поставянето на новата става. През 2007 г. претърпях неуспешна интервенция за отстравяването й. Докторът, който осъществи операцията, не пожела да разговаряме много, каза само че в болницата нямат нужния инструментариум за извършването на процедурата и затова била неуспешна. Бях страшно огорчена и разочарована. От тогава съм имала много консултации с ортопеди, но сякаш все нещо ме спираше и въпреки непрестанната болка, не исках да се доверя. На много от местата се сблъсквах с откази да ми бъде сменена ставата, най-вече заради сложността на операцията и металната пластина.

Желанието да намеря най-накрая решение на проблема си и непрестанното търсене ме доведоха до Orthotrauma International и професор Ернесто Пинторе. Тук е мястото да благодаря на Orthotrauma International, че по този начин осигурява на българските пациенти достъп до качествена медицинска грижа.

Как се доверих на доцент Пинторе ли? Няма как да не се довериш на ортопед и травматолог с над 30-годишен опит, придобит в различни школи и здравни системи в Европа и света. Професорът прояви една особена загриженост, която усетих още при първата ни среща. Сърцето на пациента се печели с много всеотдайност и любов, каквите строяха от доктор Пинторе. Между нас се изгради необходимото взаимно доверие. С богатия си опит той чертаеше и обясняваше начина, по който ще извърши операцията. Вдъхна ми сигурност и спокойствие, които всъщност ми липсваха. Той беше “бялата лястовица”, надеждата, която чаках толкова години.

Операцията беше на 13.05.2019г. и продължи шест часа. Нужния инструментариум доктор Пинторе донесе от Италия.

Предвид продължителността и сложността си, операцията беше тежка. Когато се събудих, знаех, че оставям някъде в миналото болката и несигурността. В следоперативния период, мениджърът на професор Пинторе в България – Жени Александрова, идваше ежедневно и се интересуваше от състоянието ми. Представете си  какво е да си в друг град – без близки  и приятели и в това състояние. Жени бе за мен грижовната сестра, която правеше така, че нищо да не ми липсва. Макар и в Италия, благодарение на технологиите, поддържахме и постоянен контакт с доктор Пинторе. Той проследяваше състоянието ми по време на целия престой в болницата. Тук е моментът да благодаря й на доктор Чанков и целия екип на болница “ВИТА”, че също бяха неотлъчно до мен, за невероятното грижовно и мило отношение. „ВИТА“ е място, на което всеки пациент получава достойна грижа.

Два месеца след операцията аз отново стъпвам на новия си крак. Ежедневието ми започва с упражнения и рехабилитация. Стойката ми се промени, станах стабилна и се наслаждавам на живота без болка.

Благодаря от сърце на Orthotrauma International, професор Пинторе и екипа на болница “ВИТА” за всичко, което направиха за мен!

Професорът остава много специален за мен човек, за когото ще мисля с много признателност и обич!