Скоро ви споделихме историята на Росица Белева, в която бялата лястовица каца на рамото й след консултацията с доктор Ернесто Пинторе. След интервенцията, която италианският ортопед извърши, Росица ще живее без болка след 40 години. Екипът на Orthotrauma International поговори с профосер Пинторе, за да разкаже как с помощта на дългогодишния си професионален опит умее да предвиди неочакваното, с какво е по-специален случаят й, как се е подготвил за интервенцията и какви са били рисковете. Ето какво сподели той в първата част от нашия разговор:
Имате богат професионален опит в протезната хирургия в различни школи и сте практикували на различни места по света. Къде натрупахте най-много умения и сте се сблъсквали с най-разнообразни случаи?
Школата, на която дължа уменията си е френската, имах честта да уча и да работя около 10 години в Ст. Етиен, Лион и Анеси с великолепни професионалисти: проф. Буске, проф. Дежур, д-р Уолш, д-р Жил Мелер и проф. Жак Бежуа. Последните двама преди всичко оказаха най-голямо влияние върху обучението ми. Възможността ми да почерпя от уменията на тези велики французи се състоеше в следното: изключителна, бърза и прецизна хирургична техника, безкрайна интелектуална и научна строгост и огромен брой случаи, сред които имаше и голям брой редки и трудни такива, тъй като от бившите френски колонии често идваха пациенти с патология на тазобедрените и коленните стави, случаи, които в Европа започнаха да стават все по-редки. Времената тогава бяха изключително подходящи за качествено обучение с хиляди пациентски случаи. По-късно обогатих уменията си във Великобритания, Швейцария, Испания и Израел. Италия само допринесе за моето дипломиране по медицина, но това, което научих в ортопедичната хирургия, дължа на френските виртуози и ще им бъда вечно благодарен за това, което ми дадоха.
Доста ваши колеги са отказали да осъществят смяната на тазобедрената става в случая на Росица. Защо? Каква подготовка е необходима?
Тези крайни случаи са трудни и за да се справи с тях човек, не е достатъчно само да си способен и подготвен от хирургическа гледна точка, защото добрите хирурзи са много. Необходимо е да си се сблъсквал преди това с други подобни случаи, да си се запознал поне с основните капани и непредвидените ситуации, които могат да възникнат по време на интервенцията и да си подготвен за тяхното решаване (изглежда парадоксално, но това е така: да умееш да предвиждаш неочакваното). Този вид пациент на практика вече не съществува и последните такива са на възраст над 50 години. Това е така, защото от 80-те години на миналия век и особено с появата на ултразвука, вродената дисплазия на тазобедрената става се диагностицира в ранен етап и оттогава както хирургичното, така и нехирургичното лечение в детската ортопедия са отстранили проблема. Подобно на случилото се с полиомиелита (детски паралич) след въвеждането на ваксинациите. Вследствие на това новите поколения ортопеди не са имали възможност да се запознаят пряко с такива патологии, които слава Богу са изчезнали. Днес ортопедите нямат опит, въз основа на който да се справят с последствията 40 години по-късно. Вероятно моето поколение поне в западния цивилизован свят е последното, което познава последствията от определени патологии. По-специално през 10-те години, изкарани във Франция, съм виждал десетки случаи дошли от бившите френски колонии. Тези малформации на тазобедрената и коленната става бяха едни от големите уроци, които ми предложи Лионската школа, създадена от Алберт Трила и продължена от Хенри Дежур, Жил Буске и след това от следващото поколение: Жил Мелер, Жак Бежуа и много други.
В заключение: за справянето с такива случаи са необходими хирургична техника, познания за анатомията, опит с подобни случаи и добра апаратура с повече възможности, към които специалистът да прибегне в случай на неочаквани обстоятелства.
В други ваши интервюта сте споделяли, че при подобни операции, е важно операторът да има на разположение различни специалисти, ако възникнат усложнения заради стария имплант. На кого се доверихте за интервенцията на Росица?
Не са необходими кой знае какви специалисти: трябват ви отличен анестезиолог и отличен втори ортопедичен хирург. Анестезиолозите в болница ВИТА са отлични и много добре обучени професионалисти. Вторият хирург може да бъде всеки, ако става въпрос за обикновена операция, но при специфични случаи е по-добре да можете да разчитате на опитен хирург по много причини.
На първо място, защото винаги е полезно да можеш да имаш на разположение един разумен съвет и още един поглед над ситуацията, особено в случаи, които са далеч от обичайните. Може да възникне съмнение или да се случи неочаквано събитие и в този случай един опитен колега със сигурност е по-полезен от млад асистент, който може да се паникьоса.
Второ, за мен е много ценно да имам на разположение доверен колега, на когото да поверя пациентите си в мое отсъствие. Този човек за мен е моят приятел д-р Чанко Чанков, който има отлични качества: хирургически умения, солидна научна подготовка, интелектуална честност, уважение към пациентите и колегите си, скромност и е изключително приятен и непринуден в начина си на поведение. Първоначално бяхме само колеги. Понастоящем мога да кажа, че го чувствам като страхотен приятел, с когото се наслаждавам да споделям и моменти извън работата ни. Без него извършването на тази сложна намеса не би било лесно, както от техническа, така и от организационна и постоперативна гледна точка.
Също така трябва спомена и Евгения Александрова, която преди време щях да опиша като мой професионален партньор, но днес тя е много повече от това: днес тя е много скъп приятел, както на мен, така и на семейството ми. Тя стои в центъра на цялата трудна организация и е като гръмоотводът на всички пациентски искания. Без нея този мой ценен опит в България никога нямаше да започне и със сигурност нямаше и да продължи много.
Професор Ернесто Пинторе ще консултира на 18 август (неделя). Запазете вашия час на телефон: 0879 815 800.